423. ИЗРАСЛИ МИ СА ДВА БОРА

Том II: Обредни песни

Израсло ми са два бора
у моя мала градина.
Бор на борика говори:
- Расти ми, расти, борике, .
та двама да се страстеме,
с корене да се сплетеме,
с клонове да се сбереме. -
Я борика му говори:
- Не мога, боро, да раста,
че ми е макя мащеа.
Вечер ми късно доажда,
та ми кореньо полива
с кипела вода гореща,
и ми клонове окършва.
А твоя й макя майчица,
заран ти рано дохада,
студена вода донаса,
та ти кореньо полива,
и ти клонове оправя.

 

Дупни връх, Врачанско, сватбена - по пътя към новия дом по пътя за черквата (Стоин-ТВ, с. 159, № 688).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.