386. РАНО МИ Е СЛЪНЦЕ ОГРЕЯЛО

Том II: Обредни песни

Рано ми е сънце огреяло,
у момини равни бре дворове!
Не е било това ясно сънце,
но е било майки мила щерка!
Проговаря гиздава девойкя:
- Кротко оди, мило бре братенце,
кротко оди, мене тио води:
я да ода, бре, да се наода,
по бащини равни дворове,
я да гледам, бре, да се нагледам,
мойто цвейкье, що съм посеяла,
сичко, море, оно кье повене! -
А браток ву потно говори:
- Не бой ни се, наша мила сестро,
малки сестри цвейкье кье поливат,
пак кье цвейкье, море, да си цъвти!

 

Церовица, Каменица, сватбена - при извеждането на невестата (когато я изведат на трапезата и тя се кланя на сватовете, целува им ръце, а те я даряват с пари) (СбНУ 40, с. 245-246).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.