37. КРАЛ БУДИМ ЖЕНИ СИНА СИ
И ДЪЩЕРЯ СИ
Станенине, господине,
Крал Будин, Будине!
Крал Будин седи на чардак
и от чардаци викаше:
- Момкини, мои дворкини,
земете решта сребърни
и позлатени ключеве
да отворите амбари
да извадите пченица,
да нараните гълъбе
и тия редом пауни;
па кога дойде пролетта,
мила чем сина женити,
мила сина Миаила
и мила щерка Ерина;
гълъбе че ми гукая,
трапези че ми веселя,
пауне редом че стоя,
сватове сенка че браня. -
И момкини го слушали,
земали решта сребърни
и позлатени ключеве,
та отвория амбари,
та извадия пченица,
пченица бела белия,
та нарания гълъбе
и тия редом пауни.
Па кога беше напролет,
крал Будин сина зажени,
мила сина Миаила
и мила щерка Ерина
и гълъбе му гукая,
та му веселя сватове,
пауне редом стояа,
та му сенка браняа.
Тебе, мене, бога слава,
да благословиш, домакине!
От бога ти много здраве,
от нас мало веселие.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.