327. ПОХВАЛИ СЕ ДЪРВО БРЪШЛЯНОВО

Том II: Обредни песни

Повали се дърво бършленово:
- Како мене нигде друго немат,
лете, зиме зелено си стоям;
роса росит, не ме наросуват;
ветер веит, не ме занишуват;
слана сланит, не ме усланува.
От като ме майка посвърши,
слана сланит и ке ме усланит,
ветер веит и ке ме занишат;
роса росит и ке ме наросит.

 

Прилеп, сватбена - когато приготвят (и плетат) невестата за сватбата (Миладиновци, с. 575, № 540).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.