322. РАНО Е НЕДА СТАНАЛА
Рано е Неда станала,
в събота сутринта рано,
па се е Неда омила,
омила ле, се оплела,
шарен е килим послала,
златно е просо проснала,
седнала да я уплетът
към изток срещу слънцето,
със нейни верни другарки.
Като е Неда седнала,
дребни си сълзи порони
и се на бога помоли:
- Боже ле, вишни високи,
дай ми, боже, удай ми,
да бъда днеска весела,
да гледам, да се нагледам,
бащини къщи високи;
да хода, да се находа,
из бащини двори широки.
Утре е света неделя,
аз ще да ида, отида,
в свекрови двори широки.
И там са двори широки,
но не са като бащини.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.