306. КРАГУЙ ДОЛЕТЯ, ДЕВОЙКО

Том II: Обредни песни

Крагуй долете, девойку!
- Та питайте гу, гиди,
щу да гу дариме? -
- Щим да гу дариме, гиди,
руса девойка.
- Та питайти гу, гиди;
щу да гу дариме? -
- Да гу дарими, гиди,
сас червен чембер,
сас бел тестемель. -
- Та питайти гу, гиди,
излял ли си, гиди момку,
златан порстень? -
- Излял гу сам, излял,
и злату имам да гу облеям. -
- Исплел ли си, гиди момку,
исплел ли си гайтанят? -
- Исплел гъ сам, исплел,
куприна имам да гу повиям.

 

Петково, Ахъчелебийско, сватбена - в петък след закачането на "прапора" (сватбеното знаме) върху зелено дърво. Тогава бабата изнася питата, украсена със стафиди, върху която слагат парче бяла аба и конска юзда, чупят я върху гърба на главеника и в този момент изпълняват песента (СбНУ 9, с. 39).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.