294. КРАГУЙ КАЦНАЛ НА МОМИНИ ДВОРИ

Том II: Обредни песни

Крагий ми лята, мъри, долята,
та ми е спаднал, мъри, на момини дори.
Чудили съ са, мъри, малките моми
що да му дадът, мъри, та да си иде.
Дали му съ, мъри, лоза със гроздье,
та да си иде, мъри, не си отива.
Дали му са, мъри, вейка със дуня,
да да си иде, мъри, не си отива.
Дур му дадоха, мъри, млада невеста,
дур тога си, мъри, той отиде.

 

Демирхисарско, сватбена - при шаренето на "гургурушките" и реденето на "пряпора" (сватбеното знаме) (СбНУ 4, с. 35-36).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.