292. СОКОЛ ПИТА ЗА МОМИНИТЕ ДВОРИ
Сокол лита низ тесни клисури,
литеаки сокол, прашаеки,
и питаше далек ле са,
далек ле са момините двори.
Они му велат и говорат:
- Ни са далек, ни са яко близу;
тука поят момите,
и си месат танка плетеница,
тука поят, у момчеве се слуша.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.