254. ЛЮЛЯНА НАМЕРЕНА В ГОРАТА
Люляна майка родила,
родила, не я ранила,
ми я във гора фърлила,
тамо й люлка вързала.
Веер ми вятер дуаше,
та ми Люляна люляше;
ситна роса росяше,
та ми Люляна окъпа;
жива кошута доода,
та ми Люляна нарани.
Събрале са се селене,
отишле в гора зелена
да гонят сура елена.
Не нашле сура елена,
на ми са нашле Люляна
на тънка ела висока.
Голям се спревар спреварят
кой да ми земе Люляна
за снаа и дъщеря.
Спреварил е свинар Никола,
той ми е зел Люляна
за снаа и дъщеря.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.