251. БЯЛО ЦВЕТЕ И ГОРО ЦВЕТЕ

Том II: Обредни песни

Две се цвекя сговарае, биляро,
бело цвеке и горо цвеке.
Горо цвеке му говорит:
- Ай та тебе, бело цвеке,
ти си имаш лоша майка,
лоша майка, зла мащеа -
тебе рано те скореват,
стреде зима коложега,
кога мръзнет, кога земнет.
Я си има иста майка,
мене майка ме скореват,
ме скореват во маяо,
кога растет шума и трева.

 

Тресанче, Дебърско; на Гергьовден, когато се берат лековити билки или билячки (Илиев, с. 279-280, № 242).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.