221. ГЕОРГИ ЗЛАТАР И КИРАЦА
- Ой Герги, Герги,
Герги златаре!
Тебе ми кажет:
тънинко ковеш,
димитно плетеш,
да ти допратя
една дуката,
да ми изковеш
позлатен гердан;
и що остане,
да го не скриеш,
да ми изковеш
позлатни гримни;
и що остане,
да го не скриеш,
да ми изковеш
позлатен пръстен. -
Я Герги си й
тио говори:
- Мари Кираце,
герджик Кираце,
тебе ми кажет:
тънинко предеш,
димитни тъчеш.
Да ти допратя
едно повясмо,
да ми изпредеш,
да ми изтъчеш,
да ми направиш
тънинка риза;
и що остане,
да го не скриеш,
да ми направип,
тънинки гащи;
и що остане,
да го не скриеш,
да ми направиш
тъничек елек.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.