217. ОВЧАР И ТРИ САМОДИВИ
Пасъл ми й Стоян шилянца,
шилянца, Стоян, ярянца,
по вировите могили,
че му са удъ припило.
Чуди са Стоян, маи са,
де да иде, удъ да пие:
в село да иде й далеко,
в Тунджа да иде й мътна.
Че стана Стоян, отиде
на самодивското кладянче.
Сведе са удъ да пие,
три му са сенки смернали.
Издигна Стоян главъта,
я над главъ му стояха
три юди, три самодиви.
Трътил Стоян да бяга,
юди подире му викаха:
- Бре стой, Стояне, не бягай,
ния си сватба имаме!
Да додиш да ни посвириш,
ша ти харижем, харижем,
най-крайното момичънце,
със червеното чумберче.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.