209. ГЕРО ДЖЕЛЕПИН

Том II: Обредни песни

Геро ле, джелепино ле,
доскоро беше сиромах,
отскоро стана джелепин:
дали си бил арамия,
или ти господ помогна?
Я Геро си им говори:
- Нито съм бил арамия,
ала ми господ помогна:
останах клето сираче,
та одих по ратайщина,
та сдобих бяли грошове,
та си са младо ожених,
та сдобих девет синове,
направих девет орала,
изорах селска мерия,
та насях просто белия;
па го година наноси,
та ми са много изроди,
та си го скъпо продадох:
кило просо по желтица,
белия по две желтици,
та си станах джелепин.

 

Радилово, Пещерско, лазарска на домакин (който е бил сиромах, но е забогатял) Илиев, с. 194-195, № 140).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.