184. МОМАТА ДА СЕ СГОДЯВА
И МОМЪКЪТ ДА СЕ ЖЕНИ
Ой Лазаре, Лазаре,
тука са ни казале,
че има мома и момък.
Я момата годете,
я момъка женете,
доде е вино червено,
и тая бистра ракия.
Радувай се, радувай,
Радувай се, домакине.
Колко шума по гората,
толко здраве на таз къща.
Колко дърва по полето,
толко здраве на таз къща,
на таз къща чорбаджийска,
чорбаджийска и болярска.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.