178. ДУДА И ВАКЪЛ ОВЧАР

Том II: Обредни песни

Дуда платно бели,
овчар покрай ходи
и на Дуда дума:
- Дуде, обарни са,
Дуде, да та видя
белолика ли си,
черноока ли си? -
Дуда му говори:
- Ой та тебе, овчар,
ой та, вакал овчар,
и да са обърна,
и ти да ма видиш,
ти си файда нямаш:
мама ма не дава
на вакло овчарче;
най ма мама дава
на бързо чифчийче,
дето рано рани,
рано на нивата,
че са късном връща,
късном с воловете.
Воловете му са
два сиви гълъба
оралото му
дърво дафиниво,
копралята му е
самострък босилек.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.