166. ОТ КАКВО Е МОМАТА ХУБАВА
- Мито ле, Стамбол гюзели,
Мито ле, Едирне гюлю,
мър що си толкоз хубава -
дали си от бяло белило,
или от турско червило,
или от бога хубава, -
Мита им вярно думаше:
- Дружки ле, мен дружки,
кат ма питате, да каже,
да каже, да н'ви излъже,
защо съм толкоз хубава:
ни съм от бяло белило,
нито от турско червило,
аз съм от бога хубава.
Аз кат съм била мънънка,
енна съм леля имала,
твърде ма й леля милвала,
с ройно ма й вино къпала,
с прясно ма й мляко сливала,
с дулюв лис ма й повивала,
затуй съм толкоз хубава.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.