165. ТИ СЕ СЪС ХУБОСТ ПОДНЕСЕ
Кирайне бела, червена,
скоро не бех те видела,
сега те видех на Лазар,
приникнах да те цалувам,
посегнах да те здравувам,
ти се сас убос поднесе,
та бега в гора зелена,
дек елен вода пиеше,
дек паун трева пасеше
окати перя ронеше,
дека ги моми береха,
та ги на венци виеха,
та ги на Лазар носеха
и ги на китки виеха,
та ги на момци даваха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.