141. ПРОШЕТА ЛУДО-МЛАДО
Прошета лудо-младо
низ Белиграда безистена,
нищо него бендисуа,
го бендиса църно грозье,
го бендиса, го докупи,
да го връза в шамията.
Оди, оди до пол пата,
на пато седна да го зоба.
Изговори църно грозье:
- Варай, лудо, лудо-младо,
та не сум ти църно грозье,
църно грозье за зобанье,
туку сум си мала моме,
мало моме за лубенье,
за лубенье, за маменье.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.