125. ДАРБА ОТ СВЕТА БОГОРОДИЦА
Израсла ми е ябълчица, Коладе ле,
не ми било ябълчица,
най ми било малка мома,
малка мома в златна риза.
Млад гидия я питаше:
- Ой та тебе, малка мома,
де си зела тази риза?
Дали си я сама шила,
сама шила и писала,
или снаха дар дарила?
Отговаря малка мома:
- Ой та тебе, млад гидийо,
кат ма питаш, да ти обадя:
не съм си я сама шила,
сама шила и писала,
най съм бъвила млада бога,
докат ходи Божа майка
да обиколи тез черкуви,
тез черкуви манастири;
бавила съм млада бога,
докат ходи Божа майка,
докат ходи и да доде,
че ма дари Божа майка
тази риза, златна риза,
да я нося ката година,
ката година на Коледа,
да ма пеят, да ма славят:
- Колкото дзвезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!
Кръстат кравай кръс дукато,
от бога е принесено,
коладжани обречено,
тебе пеем, бога славим!
Колкото дзвезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.