121. МОМА БУДИ ЛИБЕТО СИ
Заспал ми беше мъничък Даню
под бяла червена трендафила.
Кой ще разбуди мъничък Даню -
разбуди ще го Данюва майка.
Отдолу иде, Даню си буди:
- Стани ми, стани, мъничък Даню,
майка ти носи топла погача. -
Пак ми са Даню от сън не буди.
Разбуди ще го Данюви тейно.
Отдолу иде, Даню си буди:
- Стани ми, стани, мъничък Даню,
тейно ти носи шарена свирка. -
Пак ми са Даню от сън не буди.
Разбуди ще го Данюво либе.
Отдолу иде, Даню си буди
- Стани ми, стани, мъничък Даню,
любе ти носи сминовка китка,
сминовка китка, шарена кърпа. -
Тогаз са Даню сепна, събуди,
сепна, събуди, либе претрещна.
Наздраве ти, мъничък Даню,
от бога ти тва наздраве!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.