115. ДАР ОТ БОЖА МАЙКА
Станенине, господине,
и тизека, малка моме,
кой ти уши таз кошулка?
Дали ти я майка шила,
или ти я баща купи:
по полици - се звездици,
на гърдите - ясен месец,
на плещите - ясно слънце. -
Проговори малка мома:
- Нито ми я майка уши,
нито ми я баща купи;
нело ми е дар дадена -
дарила ме Божа майка.
Кога роди млада бога,
тя позвала сите жени,
сите жени на погача -
и я ойдох със майка ми;
разплака се млада бога,
та залюлях млада бога
у люляйка позлатена,
та ми дари той кошулка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.