110. ТЪНКА ЯНКА СЕ ПОДИГРАВА
С ЛУДО-МЛАДО
Тънка Янка град градила,
градила го насред море,
насред море, насредорек.
У градо се заградила,
па се виком провикнала:
- Койе ке се лудо найме,
да направи вита чешма,
вита чешма с девет шопки,
той че вземе тънка Янка. -
Найело се лудо-младо,
заградило вита чешма,
вита чешма с девет шопки.
Тънка Янка отговара:
- Да я не съм така рекла,
нъл съм язе инак рекла:
койе че се лудо найме
да загради воденица,
воденица с девет витла,
той че либи тънка Янка. -
Найело се лудо-младо,
заградило воденица,
воденица с девет витла.
Тънка Янка отговара:
- Да я не съм така рекла,
нъл съм язе инак рекла:
койече се лудо найме,
да загради вита кула,
той че вземе тънка Янка,
да я либи у кулата. -
Найело се лудо-младо,
заградило вита кула,
залибило тънка Янка.
Станянине, господине!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.