105. МОМА И ДУНАВ
Седи мома на бял Дунав,
та си мие бяло лице
и притрива черни очи,
па на Дунав отговаря:
- Ой Дунаве, бял Дунаве,
като течеш мътен, кален,
кога отечеш в долно село,
в долно село, в горни крае,
много здраве да ми носиш
на моето първо либе:
ако не ще да ма либи,
бъри право да ми каже,
да залибя друго либе.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.