1. СВЕТИ НИКОЛА КОНЯ КОВЕ
Свети Никола коня кове
по тевнина без борина,
по убава месечина.
Си светии диван стоят,
никой не сме да попита,
да попита свет Никола,
защо кове добра коня
у тевнина без борина,
по убава месечина.
Наел се е свети Иван,
та попита свет Никола:
- Слава тебе, свет Николе,
защо ковеш добра коня
у тевнина без борина,
по убава месечина? -
Отговаря свет Никола:
- Слава тебе, свет Иване,
че се роди млада бога!
Си светии конье коват,
конье коват, плоски пълнат,
плоски пълнат, пита месят,
че да идат на погача.
И я справям, и я ч`идем! -
Собраа се си светии.
Си светии редом седат,
слуга им е свет Васили -
редом реди златна чаша.
На ред дойде свет Никола
да си земе златна чаша.
А я везе, а задрема
и изпущи златна чаша,
с крило трепна, пробуди се.
Си светии сеир чинат,
свет Иван му отговара:
- Слава тебе, свет Николе,
защо везе златна чаша,
а я везе, а задрема? -
Отговара свет Никола:
- Слава тебе, свет Иване,
враг изнесе силен ветър,
та раздуха тайно море,
та разлюля си гямии.
Да помогнем, да префанем,
я изпущих златна чаша!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.