76. СТОЙЕ МОМА НА СТУДЕНА ВОДА
Стойе мома на студена вода,
вода пийе, бело лице мийе;
оздол иде едно лудо-младо,
лудо младо, лудо неженено,
та на мома веле и говоре:
- Дай ми, моме, зелен бардак вода,
бардак вода и китка шарена!
Я мома му веле и говоре:
- Лудо-младо, лудо неженето!
Стой да прашам мойта стара майка -
дава ли се на ергеин вода,
зелен бардак и китка шарена?
- Макар прашай, макар ич не прашай!
Сва нокь си ми на рака лежало,
та ми рака, моме, отрепнала,
та не можам на конь да се качам -
сестри са ме на коня качиле!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.