7. АМАН МИ, АМАН, МАЙЧИНКО

Том V: Любовни песни

- Аман ми, аман, майчинко,
за срошничконо момиче!
Месец е вотре седело,
слонце не го е огрело,
дорде ми белко избелей,
дорде ми вакло изваклей,
дорде ми тьонко израсте.
Огън ми пламен гореше
на кафезлино пенджуре,
на бистричкине жемове.
Скоро не бьох го видьвало -
еце е било каматно.
Вчера бе отвон излело,
на равничкине дворове,
фидан бе тьонко израсло.
Ага го видех, майчинко,
ситна ма троска затресе,
тьовна ма могла прикрила,
есно ма слонце огира.
Ага ми дума продума,
мен ми на сорце припадна.

 

Чепеларе, Асеновградско (НПСР, с. 208, № 267).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.