423. АЛИЯ, МОРЕ ДЕЛИЯ

Том V: Любовни песни

Алия, море делия,
ни татка имаш, ни майка,
саде една пуста тамбура!
Алия, море делия,
шчо й ово чудо от тебе
со тая пуста тамбура?
Три села чинат давия,
четвортото село - мартири,
зашчо си мамел момите
и калешести невести
и сиротици вдоици!
Три села чинат давия,
давия дур у кадия,
кадия пушчи музури,
ми го викаа Алия.
Кадия велит Алию:
- Алия, море делия!
Шчо й ова чудо от тебе
со тая пуста тамбура?
Три села чинат давия,
четвортото село - мартири,
зашчо си мамел момите
и калешести невести,
и сиротици вдоици!
Кадия фати да судит,
Алия фати да свирит;
кадия стана да играт,
чалмата си клал в камара,
китапот фърлил в мутлама!

 

Охридско (Шапкарев, с. 553, № 932).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.