407. ВИЛА СЕ ЙЕ БЕЛА ЛОЗА

Том V: Любовни песни

Вила се йе бела лоза
около града Будима.
Не йе била бела лоза,
ток си биле до две луди,
до две луди, до две драги -
едното цървен карафил,
а другото бела ружа,
мегю себе си сборуват
они две да се разделят.
Тогай веле бела ружа:
- Остан сбогом, ти карафил!
Ке пойдам в гора зелена.
Тогай веле карафильот:
- Оди здраве, бела ружо!
Ти да знаеш, да паметваш,
ем и да си имаш наум -
ка ке пойдеш во гората,
тамо има извир вода,
извир вода се студена,
во изворот - до две груди,
до две груди снегови,
так ке се леят момините,
момините пазухи,
така душа ке се леит,
моя душа по тебе.

 

Струга (Миладиновци, № 437); в оригинала в стих 21 се казва "ванка на бунище", а стих 23 започва с думата "тие".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.