389. СЪН СЪНУВАХ, СЕВДЕЛИНО
- Сън сънувах, Севделино, сън бълнувах,
сън за мене, сън за тебе,
че станахме два гълъба,
два гълъба, два лятошни,
на високо подфръкнахме,
че кацнахме край морето,
край морето, сред морето
на бял камък самороден
да си зобем дребен маргар.
Къде пойде гемджийче,
плесна ръце, подплаши на,
на високо подфръкнахме,
че кацнахме край нивята,
край нивята, сред нивята.
Къде дойде пъдарчето,
с пушка гръмна, удари на -
теб удари по крилцето,
мен удари по сърцето.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.