382. ЛЮБИКА ПЛАТНО БЕЛЕШЕ

Том V: Любовни песни

Любика платно белеше
покрай белего Вардара,
ми поминае винари,
винари вино носее.
Любика лепо говорит:
- Винари, лепи вардари!
Не прашете ми платното,
оти йе платно даровно.
- Любико, бела бугарко!
Ал сакаш вино, ракия?
- Винари, бели вардари!
Аз нейкюм вино, ракия,
тук сакам бело винарче,
що одит напред пред кони
со цървениот джамадан.

 

Струга (Миладиновци, № 415).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.