371. МОРЕ БОЯНО, ГЮЗЕЛ БОЯНО
Море Бояно, гюзел Бояно!
Над Боянини облак се вие,
не ми е облак, що ми се вие,
лю ми е лудо, Бояна тера,
Бояна тера, Бояна гледа.
- Море Бояно, гюзел Бояно!
Везми ме, везми, гюзел Бояно!
- Остави ме мене, лудо та младо,
още сам малка малечка -
на дванадесет године,
на тринадесет кошуле,
не мога измет да чина,
не мога диван да стоя.
- Море Бояно, гюзел Бояно!
Аз не те зевам за робиня
измет да чиниш, диван да стоиш,
аз ке те зема за първо либе,
за първо либе, бре, сос робиня.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.