370. КАЛИНКА Е ЦВЯТ ЦВЕТИЛА

Том V: Любовни песни

Калинка е цвят цветила,
цвят цветила, род родила,
от рожба се прекривила.
Нямало кой да я чуе,
чувала я бяла Рада -
оградила висок чардак,
постелила дебел дюшек,
че е седнала на дюшекен,
та ми гледа низ полено,
низ полено ширинено.
Че ми видя да ми иде
от отдолу лудо-младо,
конче язди ощ' по-лудо,
та си Ради проговаря:
- Мари Радо, бяла Радо,
слези, Радо, от чердакен,
та ми скочи в градинка,
откъсай ми стрък босилчек,
стрък босилчек, карамфилчек!

 

Райково, дн. кв. на Смолян (Примовски-РНП, стр 194).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.