359. РАЗЛЮЛЯЛА СЕ КАЛИНКА

Том V: Любовни песни

Разлюляла се Калинка
над море на два каика, мари,
кат се люляла и пяла.
Косата й се развяла
като на пагунь перото,
пагунено, перьосано.
Гемиджийче тихом говори:
- Мари Калинко, Калинко,
посъбери си косата,
да не се кара майка ти!
- Гемиджийче, лудо гемиджийче!
'Ко ти е мила Калинка,
карай каика надолу,
надолу къде Стамбула -
коприна не ми достигна,
вътъка сирма и злато.

 

Малки Самоков, Визенско, дн. в Турция (Стоин-ИЗТр., № 1348).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.