358. МАРО, БЕЛА МАРО, МАЙЧИНА КАДЪНО
Маро, бела Маро, майчина кадъно!
Седнала йе Мара вонка зад къщата,
в малата градина, под белата лоза,
риза везе Мара и урнек зафаща.
Там, дека си везе и урник зафаща,
йе долетали три бели гълъби,
до три гълъби, три сиви гумени
и си застанале на белата лоза,
с криле затрепнаа, цъвтот зарониле,
цъвтот зарониле, риза напрашиле,
со уста запнаха, коприна смотиха.
Тогай веле Мара, веле и говоре:
- Робини, робини, дайте до два лъка,
дайте до два лъка, дайте до две стрели,
за да си устрелям три бели голъби.
Па они на Мара велят и говорат:
- Не сме дошли, Маро, за да нас устрелиш,
тук сме дошле, Маро, мома да гледаме,
мома да гледаме за нашега брата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.