341. ЗААРИНО МОРИ, МАЛАЙ МОМЕ
Заарино моме, малай моме!
Заарина фув градина,
ув градина веза везе,
веза везе, песна пее
и на песна наречовка:
- Блазе, блазе кой ме има,
тежко-горко, кой ме гледа!
На плет стои лудо-младо,
та й слуша сборовете
и на Заарина говореше:
- Заарино, малай моме!
Закопчай си петелките,
петелките на елеко
и си връзи алтънето,
алтънето на грълото -
да се гръло не белее,
да ми душа не припада.
Я Зара му говореше:
- Прейди, лудо, закопчай ги
и ми връзе алтънето,
алтънето на грълото,
да ти душа не припада.
Я лудо й говореше:
- Заарино, малай моме!
Да бех вода, притекал бих,
да бех змия, прилазил бих,
да бех пиле, прелитнал бих!
Ама си сам пусти човек,
та не мога, що да чина.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.