339. ОТ ОБЕД СЕ МОМА РАЗПЛАКАЛА
От обед се мома разплакала,
да би що, да би за ни за що:
че помина едно лудо-младо,
та й зело венец от главата,
занело го доле под селото,
под селото у росно ливаге,
фърлило го на друм, на раздрума,
на раздрума, на пат на разпакье.
А мома се гласом провикнала:
- Леле варай, мои девет брайкя!
Дека да сте, сега тука да сте,
да фанете това лудо-младо.
Ни го бите, ни го губете,
н? го тука вързан докарайте -
да го вържа с моя руса коса,
да го бия с мои бели ръце,
с бели ръце по белото лице
да го стрелям с мои танки пърсти,
да го гора с мои църни очи,
с църни очи, с червени образе.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.