305. РАФИНКА БОЛНА ЛЕГНАЛА

Том V: Любовни песни

Рафинка болна легнала
на високана планина.
Никой до нея немаше,
сал старата й майчица,
тя си Рафинки думаше:
- Рафинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко мила и драга,
не ми е мило либено,
ам' ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
можова Фатма да дойде,
да си й прида, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи.

 

Устово, дн. кв. на Смолян (Примовски-РНП, с. 239).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.