293. РОСА РОСИТ, ТРЕВА НИКНЕТ, ГОРУМ ЗЕЛЕНА

Том V: Любовни песни

- Роса росит, трева никнит, горум зелена,
горица се с листом ставят, аз немам с кого.
Я си имаф едно драго, и то не тука,
отишло ми на далеко, на тугя земя,
туга земя, тугь виляет, тъга голема!
И я да си го на сон вида, како на яве
и той да ми книга пушчит, како сам дошол.
Мало легнаф, мало преспаф, чуден сон видоф:
како да ми книга пушчил, сам си не дошол,
во книгата - три дуката, ем злати пърстен!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.