291. САДИЛА МОМА КРАЙ МОРЕ ЛОЗЕ

Том V: Любовни песни

Садила мома край море лозге,
край море лозге, край Дунав - дуни.
Ден го садила, два се каяла:
- Ой лозге, лозге, ой бело грозге!
Като ви садим, кой ке ви вади,
като си немам нийде никого?
Само си имам едного Бога,
едного Бога и първо либе -
Господ високо, либе далеко!
Като те садим, кой ке те вади?

 

Самоков (Шапкарев, с. 453, № 819).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.