286. ЛЕЛЕ ДИМО, ЛЕЛЕ ТЪГИ ГОЛЕМИ
- Леле Димо, леле тъги големи!
Ти ке одиш, ти ке одиш чужда земя далеко,
кому ке ме, кому ке ме мене млада остаиш?
- А невесто, добро мило, йоставам те, йоставам,
йоставам те, йоставам те на твой татко и мои,
йоставам те, йоставам те на твоя майка и моя.
- Леле Димо, леле злато, леле тъга голема!
Тежко мене, горко мене при две татка без тебе!
Тежко мене, горко мене при две майки без тебе!
- Не жаляй ми, не плачи ми, златна мила стопанке!
Ако пойдам на чужина, не се заба'м да дойдам,
да се вратам в моя кукя, да си любам първа люба.
- Леле Димо, леле жалбо, леле тъго големо!
На ти, Димо, клаи, Димо, мое лице в пазуа,
кога тебе ке ти текнит за любовта венчана,
тогай, Димо, ръка пикни, та извади икона,
мене гледай, в себе мисли, как душа в една снага.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.