281. ДЕВОЙКО, ДЕВОЙКО, МОМЕ ЦЪРНООКО

Том V: Любовни песни

- Девойко, девойко, моме църнооко!
Не стой спроти мене, изгореф за тебе!
- Гори, лудо, гори, гори да изгориш,
гори да изгориш, пепел да се сториш!
Майка не ме дават, оти си сиромах,
оти си сиромах, оти кукя немаш.
- Девойко, девойко, моме църнооко!
Ти не гледай кукя, тук гледай юнака -
юнак куки правит, той куки разсипвит.
Девойко, девойко, моме църноооко!
Денье ми те гледам, ноке те сонувам
на мека постеля, на деснава ръка,
на мека перница, во десна пазува.
Та си се разбудвам, тебе те побарвам,
кога те побарвам, тебе не те найдвам,
на постеля велям: "Постельо пустино!
Камо ти момето?" - Пернице йе велям:
"Перницо треснатипе! Камо ли момето?
Сега тува беше на десната ръка,
на деснава ръка, до десна пазува."

 

Струга (Миладиновци, № 397).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.