279. МОМНЕ ЛЕ МАРИ ХУБАВА
- Момне ле мари хубава!
Сос ситно ходи по двори,
се бела, се пременена,
че га те гледам, момне ле,
мен на сърцето припада.
Да беше блага ябалка,
хвърли ще, обрули ще те;
да беше корен босилек,
дръпна ще, оскуба ще го;
да беше вода студена,
бъкълче щех те наточа,
на конче та щех окача,
де къде ходя, момне ле,
вода студена да пиам
и тебе да си споминам:
какво бе уйгун момиче -
във снажка тьонко, високо,
във лице бело, червено.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.