262. СТАНО, СТАНЧИЦЕ ЛЕ

Том V: Любовни песни

- Стано, Станчице ле,
гиздава девойке,
гиздава, хубава -
що си посърнала,
още повяйнала
като лен за вода,
босиляк за роса?
Станка чичо дума:
- Чичо, милян чичо,
как да не посърна,
посърна й повяйна?
Либе ми са жене
за незнайно либе,
я знайното й, мамо,
близо - комшийчето -
през плета ма гледа,
дребно сълзи рони.
Дето сълза капне,
земята са пука,
ран босиляк никне,
момите го сбират,
на момци го дават.

 

Бердянски уезд, Украйна (Върбански, № 501).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.