249. СЕДИ МОМА НАКРАЙ МОРЕ
Седи мома накрай море,
накрай море, на бел камен.
Прикрила го е с ризкана,
със ризкана чибучена,
със шелия джанфезена.
Нито плете, нито шие,
ам' си гледа синьо море
как го кройот дребни рибки,
та на рибки проговаря:
- Ой ва вази, дребни рибки,
как кроите синьо море,
не видехте ли любено?
То ми отиде през море
девет години на гурбет
и си ма е заборило.
Дали е друга загалил,
или пък е загинало
вав чужда земя незнайна,
със чужди люде далечни?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.