211. ЯНКА ЗА ОДА ХОДЕШЕ
Янка за ода ходеше
пременена, пребелена,
със два ми бели фустане,
с тенка книката престилка,
с напрябос жълти папуци,
с каладисани харкоми.
Отде Василчево замина,
отде Василчево дюгене.
Василчо седи на дъска,
с булгарията свиреше.
Той виде Янка хубава,
той йе с ябълка удари,
удари Янка полите,
полите и пазухите.
Янка му тихо говоре:
- Василчо, чедо хаджийско,
недей се с мене закача,
че я съм чедо сиромашко -
майка ми ходи низ село,
та събира брашно ръжено,
та храни Янка хубава.
Василчо тихом говоре:
- Янке ле мари хубава,
нека си чедо просечко,
я тебе, Янке, ше зема -
не питам, Янке, ни майка,
ни майка, Янке, ни баща!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.