177. НАРАМИЛ СТОЯН, МАЛЕ ЛЕ

Том V: Любовни песни

Нарамил Стоян, мале ле,
беглицка коса на рамо,
отиде сяно да коси.
Не найде сяно да коси,
ми найде мома Боянка,
че е легнала, заспала
под лично дърво маслина -
ясно я слънце йоргяло,
дремна я роса избило.
Мило му бе да е буде,
драго му бе да я следи.
И той се сепна в пазуха,
извади кърпа златена,
та хи лицето забули,
че легна и той при нея.
Че га се сепна, разбуди,
че няма нея при него,
ми студен камък край него.

 

Малки Самоков, Визенско, дн. в Турция (Стоин-ИЗТр., № 1357).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.