17. ЙОТКАК СЕ МАРА РОДИЛА
Йоткак се Мара родила,
навънка не е излязла -
ветерът да я не дуйне,
слънцето да я не грее.
Я га се брат хи жетеше,
тогав е Мара изльела,
брата си ода да сипе,
ръките да си измие.
Та я слънцето видело
и се слънцето запрело
на Марините дворове
три дена и три нощове.
Слънцева майка се чудела -
що стори слънцо, не дойде.
Я га си слънце отиде,
майка м' го тихо питаше:
- Що стори, слънцо, не дойде
три дена и три нощове?
- Мале ле мила слънцова,
ти да не меслиш, мале ле,
че аз съм само на небе?
Едно е слънце на небе,
а друго - Мара на земе.
Очи ми клички станаха,
ръки ми дърво станаха,
не можих, мале, да дойда
три дена и три нощове!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.