169. АЗ СНОЩИ, МАМО, ОТИДОХ
Аз снощи, мамо, отидох
на речица Бистрица
кончето да си напоя,
шаврето да си опера.
Кончето ми вода не пие,
шавре ми вода не лови.
Га си нагоре погледнах -
русо ми бяло момиче
на бял камък стъпило,
бели си крака миеше,
с ръки ги сапун триеше.
Че аз си конче възседнах,
че си момиче подгоних,
дух ти момиче да бяга
през капинява поляна.
Аз се на Бога помолих:
"Препни, къпино, момата,
за тебе ще е стадото!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.