166. ОЙ СЪНЬО, СЪНЬО, МОЙ СЪНЬО

Том V: Любовни песни

Ой съньо, съньо, мой съньо,
мой съньо, мой душманино,
що си ме дълбоко успал?
Не мога рано да стана,
либето си аз да видя!
Кат' и през село минало,
сиво си стадо мамеше,
че си го мами, замами
край водата, край реката,
с тънка си свирка свиреше,
къде и с уста думаше:
"Ой либе, либе, мой либе,
що си ми толкоз успало,
не можа рано да станеш,
бели си котли да вземеш,
на вода, либе, да дойдеш,
сиво ми стадо да срешнеш!"

 

Изгрев, старо Дервишко, Никополско (Стоин-ССБ, № 2018).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.