160. ДАФИНА ПЛАТНО БЕЛЕШЕ

Том V: Любовни песни

Дафина платно белеше,
дульбер Дафинко,
покрай белего Дунава,
Дафинка Дунав я зеде.
Кога ми дойде майка йе:
- Къде си, керко Дафинко?
- Ево сум, майко, во Дунав!
- Излези, керко, на края,
на края бели Дунав!
- Не можам, майко, д'излезам,
но дзеве ми се запретани
во мраморните каменя,
косава ми йе извиткана
на ракидени кореня.
Пушчи го, майко, любето,
бельки ке ме мене извадит!
Кога йе дошло любето,
в стред Дунав ми се фърлило
и си фатило Дафина,
на край Дунав я изваде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.